ФРАГМЕНТИ СУБЕКТИВНА РЕАЛНОСТ
Цветан Кръстев :: 03.10 -23.10 :: 2013

ЦВЕТАН КРЪСТЕВ :: ФРАГМЕНТИ СУБЕКТИВНА РЕАЛНОСТ :: ИЗЛОЖБА :: 3 – 23 ОКТОМВРИ 2013

„Съвременно пространство” представя на 03 октомври от 19 часа изложбата на Цветан Кръстев под мотото „Фрагменти субективна реалност”. На 15 видеоекрана е представена специална селекция на видео творби от последните 20 години.
Изложбата е от 03 до 23 октомври 2013 г. и се реализира със съдействието на биенале “Август в изкуството” и фондация “Крео Култура”

Цветан Кръстев е роден през 1962 г. Завършил е художествената гимназия в Казанлък. Работи в областта на концептуалното изкуство. Създава живопис, инсталации, обекти, видеоарт. Участвал е в представителните изложби, фестивали, биеналета и форуми на съвременното изкуство в България и е едно от най-големите и доказани имена в него.
Член е на организационния екип на биеналето на визуалните изкуства „Август в изкуството”.
Живее и работи във Варна.

Един художник броди край морето в търсене на изгубените смисли, заслушан в звуците на природата, на човешкото суетене и на собствените си представи за изкуство.
Цветан Кръстев прави това вече над 30 години. Създаде изключително качествени творби на съвременното визуално изразяване и постепенно, но безспорно стана един от най-добрите художници в най-новото българско изкуство. Още когато започваше в началото на 1980-те години, той правеше различни и нестандартни за тогавашната художествена ситуация работи – мащабни инсталации и обекти от природни материали, от дърво и камък, почти винаги на морския бряг. Те бяха близки до лендарта или до екологичната художествена концепция, но при всички случаи бяха впечатляващи и новаторски за нас. И въпреки че дълго време никой (дори и аз) не оценяваше и не посочваше очевидната естетическа стойност и важното значение на творбите му за обогатяването на художествения език, Цветан Кръстев стоически, мълчаливо и безкомпромисно продължи да създава неконвенционално съвременно изкуство. Изгради и пусна в морето свой собствен малък остров (Трансмисия, 1992 г.). Ритуално изпари морската вода чрез слънцето и я превърна в морска сол (Приобщаване на Черно море към световния океан, 1997 г.). Пренесе на гръб тежък камък пеша от брега на Варна до Шумен и то наистина, без никаква симулативност, и след показването му в изложба го върна обратно на морето във вид на каменен прах (Пренасяне центъра на тежестта, 2002 г.). Нарисува с дигитални средства живо море и го постави сред класическите морски пейзажи на Георги Велчев (Неомаринизъм, 2006 г.). И още десетки изумителни произведения.

Така описани творбите му сигурно звучат странно на тези, които не са ги гледали, но великолепните фотоинсталации, обекти, видеофилми и текстове, чрез които Кръстев ги представя, имат невероятно въздействие и изключителна естетическа и интелектуална сила.
Художникът боготвори Природата и моделира своите концептуални визии главно в нея и чрез нея. Вглежда се в нейните градива, размества мащабни терени (Възстановяване на морето в реални граници, 2010 г.), променя агрегатни състояния и материи, размишлява философски за ритъма и смяната на годишните и човешките времена (Един филм за лятото, 2008 г.). Прави го с някаква демиургична лекота, сигурност и воля. Интересува се от отношението Природа – Човек в универсален, а понякога и във вселенски аспект, търси всеобщите причини и принципи, етическите фундаменти и креативните същности на земната и човешката природа. Посочва Пътя като нещо съдбовно важно и го изследва като движение, промяна, процес, преодоляване, познание, овладяване и съзидание, като включва и Сизифовския контекст на усилието и бунта, и Одисеевата цялост и завършеност на пътуването и завръщането.

Артистичният път на Цветан Кръстев, поне в първата си половина до сега, протича в постмодерния период на изкуството, който даде на художниците свободата и сладостта да играят с понятия, контекстове, стари и нови първообрази, политически и културни образци, да иронизират, парадират и провокират по най-радикален начин. За съжаление сцената се насити и с претенциозни концептуални конструкции, носещи само обърканост, празнота и безсмислие.

Точно категорията смисъл отделя и откроява изкуството на Кръстев в съвременната художествена среда. С визуална култура и концептуална дълбочина той преоткрива сериозните смисли и духовните феномени на човешката и природната същност. Постига го оригинално, с мащабни артистични жестове, но с някаква трудно постижима в този род изразяване човешка топлота и добронамереност – отвъд често срещаната агресивност и деструктивност спрямо етически и естетически ценности, отвъд шизофренната импулсивност на самовлюбения Аз. Цветан Кръстев е абсолютно свободен, овладян и хармоничен в себе си артист.

Изложби