ПИСАНО (НЕ) КАЗАНО
Боряна Петкова, Андре Сер-Милан :: 05.04 - 28.04 :: 2018

„Две равно на едно” – поредица от колаборативни проекти на съвременни художници. Целта е стимулиране и представяне на съвместното художествено сътрудничество въз основа на сходни идеи и възгледи. Водеща е идеята за създаване на изкуство заедно, без това да изключва индивидуални произведения. Поканените автори са предимно от България, от различни поколения и с разностранни професионални интереси.

ПИСАНО(НЕ)КАЗАНО
Изложба на Боряна Петкова и Андре Сер-Милан
Част от проекта „Две равно на едно”, куратор Даниела Радева
Contemporary Space, Варна
5-28 април 2018

Изложбата на Боряна Петкова и Андре Сер-Милан е минималистична – състои се изцяло от абстрактни рисунки, звук и документални материали. Тя надгражда или променя механизмите на класически за съвременното изкуство методи с установени функции. Автоматичното писане или рисуване. Употребата на текст в качеството му на образ. Дигиталното възпроизводство, многократното повторение, отказът от авторство. При всички тях в центъра е мисълта на художника, много повече от интуицията и чувствата, дори когато става дума за нарочно отказване от мисли. Заедно с това обаче около изложбата витае ярък емоционален ореол – всички художнически експерименти стъпват върху реална романтична история от времето на Първата световна война. Както и върху класическото аналогово рисуване на ръка. Рисуването преминава в обсесия и в тежък физически труд. Начинът това усещане да бъде изпитано и от зрителите е те да имат възможност да го съпреживеят в пърформанс.

Историята за една разделена двойка се пресъздава под формата на две разделени рисунки. Едната, създадена от Боряна Петкова за около два дни, се намира на стена в едно от ателиетата на Cité Internationale des Arts в Париж. Нейно дигитално копие се прожектира на стената в Contemporary Space, Варна. На съседната стена преди, по време и след откриването тече рисуването на другата рисунка. Целта е тя да изплува постепенно и в нейното създаване да участват много хора – първо инструктираната кураторка, после и публиката. Не случайно се рисува направо на стените. За авторите е важно рисунките да нямат рамка и да не съществуват за дълго, в известен смисъл да изтекат като звук с определена продължителност. Към това се добавя и отказът от авторство. Процесът на рисуването във Варна не се контролира и има само прости напътствия. В резултат се получава „оригинална” рисунка, единствено копие, което не може да се тиражира и е създадено на ръка – има всички признаци на класическата рисунка и всички признаци на класическия пърформанс. Но най-същественото за всяка рисунка, а и за пърформанса, е какво всъщност изобразява. Рисунките в Париж и във Варна изглеждат като абстракции, но не са – те представляват наслоявания на имената „Стоян” и „Сийка”, изписани стотици пъти.

В Историческия музей в Горна Оряховица се съхраняват писмата между Анастасия Табакова (учителка в село Михалци) и Стоян Георгиев Хаджиев (войник в 29-ти Ямболски полк). Докато са разделени заради войната, двамата си разменят около хиляда писма и картички, от 1914 до 1920, когато Стоян се връща в Горна Оряховица. Тяхната кореспонденция е изходният визуален материал за днешния художествен проект и част от нея присъства в изложбата като документация. За Боряна Петкова и Андре Сер-Милан е важно не толкова конкретното съдържание на писмата, колкото системното поддържане на връзка, дори когато не знаеш дали другият ще отговори, къде се намира и дори дали е жив. Важно е изследването на механиката на движението и произлизащият звук, сходството между писането и рисуването. Те припознават написания на ръка текст като рисунка и работят с него тъкмо от тази перспектива. От гледна точка на изкуството тези абстрактни рисунки представляват анализ на въпроса може ли едно произведение да бъде едновременно конкретно и абстрактно. Това писане-рисуване е механично, но действието протича заедно с преживяването на емоции. До подобни сложни изводи се е стигнало в следствие на многократни експерименти с автоматично рисуване при паралелно четене на текстовете на писмата и запис на звука.

В изложбата са включени и част от множеството рисунки, които се получават при този експеримент. Произведението, което има още по-висок статут, е звукът, композиран от Андре Сер-Милан. Изобразяването на написан текст чрез звук е силно въздействащ елемент. Звуковият запис е редактиран и обработен по дигитален път, така че слушателят може да чуе писане, рисуване или дишане, без ясно да разграничи различните действия.
В епоха, в която дигитално възпроизводимото изображение отдавна има пълен художествен статут, все повече художници преосмислят аналоговите изразни средства и личната намеса, която те допускат. Независимо дали участва със собствените си емоции, или съпреживява историята на Сийка и Стоян, зрителят е въвлечен в произведението физически и ментално.

Даниела Радева

„Две равно на еднo” e проект на фондация Крео Култура и се осъществява с подкрепата на Община Варна – Фонд „Култура”, Исторически музей Горна Оряховица, както и с медийната подкрепа на Градското списание.

 

 

Изложби