ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ОБЕКТА
Петер Цанев :: 01.10 - 31.10 :: 2015
С абсолютното утвърждаване на формата модерната скулптура се опитва да превъзмогне своята вещественост. Минималистичният обект се появява, за да разчита именно на силата на своята собствена вещественост. Някъде в процепите между тези две напрежения бъдещето на скулптурата преустановява своята модернистка генеалогия. Известно е твърдението на Грийнбърг, че съществуването на модерната скулптурата е възможно оптически само като мираж, защото споделянето на пространството превръща скулптурата в идеален посредник, който превъзмогва всички ограничения, свързани с илюзиите на триизмерността. Няма съмнение, че скулптурата е въображаемо преживяване и рамкирането на това преживяване не може да бъде постоянно потвърждавано във всеки момент – неочаквано то трябва да бъде преустановено, за да бъде възобновена отново неговата недостъпност.
Изкуството днес е изцяло обърнато към поведенческото пространство на зрителя. Ето защо всеки въпрос, отнесен към това, което може да преустанови или замени една представа с друга, е въпрос който премества нашето внимание от вътрешната граматика на изкуството и от неговия външен контекст към самите модели на съзнание, които функционират в изкуството. Проектът Преустановяване на обекта изследва възможностите за прекъсване на „обектността”. Става дума за прекъсване на абсолютната визуалност на обекта. Преустановеният обект не е нито причудлив обект с необичаен произход или развитие, нито отчужден обект, който е откъснат от обичайното си значение. Преустановеният обект е физически непроменен обект, който се е превърнал в перцептивно инспириран обект с отклонена визуалност. Какво представлява преустановеният обект? Преустановеният обект е непроменен реален обект, който е близък до редимейд, но без специфичната за редимейд хипнотична тавтологичност. Преустановеният обект е познат обект, за когото е най-точно да се каже, че е свръхрегулиран обект. Това е обект, достигнал до такава степен на регулираност, при която нищо не го възпира да бъде себе си и нищо не може да го принуди да бъде нещо друго. Това е обект, достигнал до състояние, при което не може да бъде продължен нито като образ, нито като предмет. Преустановеният обект съществува около парадоксалното присъствие на една доминантна гледна точка. Съвършенството на доминантната гледна точка поглъща триизмерната същност на обекта и го освобождава от неговите собствени граници. Но по-важното е, че преустановеният обект не може да бъде продължен, защото съществува едновременно и в еднаква степен както като проекция в съзнанието на наблюдателя, така и емпирично в рамките на реално време и място.
