Семейство Стоянови
От колекцията на Imaginary Archive :: 15.03 - 30.03 :: 2018

Contemporary Space и галерия SYNTHESIS представят

Семейство Стоянови
изложба с намерена фотография
от колeкцията на Imaginary Archive

15 – 30 март 2018
откриване 15 март, 19:00

16 март 17:30 гайд тур с Тихомир Стоянов

Изненадващо е на колко много места може да бъде намерена „намерената фотография“: на бит пазари, в антикварни магазини, гаражни разпродажби, изхвърлени държавни или частни архиви, в контейнери за отпадъци…

Този тип фотография не представлява интерес за официалните архиви, не се определя като изкуство, няма комерсиална стойност и е пълна противоположност на пропагандната фотография.

През последните години селекции от архиви, включващи хиляди, дори милиони фотографии, направени от анонимни автори, започват да се показват на най-престижните фотографски изложения и фестивали, в галерии и музеи.

Големият интерес към намерената фотография е следствие от успешни проекти като: The Archive of Modern Conflict, Beijing Silvermine на Тома Сован, както и колекциите на Йоахим Шмид, Жан Мари Дона, Себастиан Лифшиц, Томас Уолтър, Клод Рибуйо и Питър Коен. Тяхната работа се показва в музеи като Tate Modern и МоМа, участва във фестивали като Rencontres d’Arles и дори намира място в най-голямото галерийно изложение за фотография Paris Photo.

Imaginary Archive е най-популярният архив с намерена фотография в България. Той съдържа повече от 10 000 фотографски филми, диапозитиви, хартиени копия и фотоалбуми, намерени, подарени или купени на „битака“. Създаден преди повече от пет години от Тихомир Стоянов, български колекционер и любител на спомени, архивът предлага уникален фотографски портрет на социалистическото общество от първите телевизори до първите цветни снимки. В края на 2016-та година Тихомир създава Instagram профил на “Семейство Стоянови”, в който публикува фотографии от ежедневието на едно въображаемо социалистическо семейство. Техните фотографски спомени са във фокуса на тази изложба.

Дали наистина съществува такова семейство?
Изминалото време прави този въпрос несъществен. Показаните фотографии и обекти документират въображаемото на границата със съществувалото и непознатото. Зрителят може да припознае своите спомени или фотографиите да го отведат към времена, когато мястото на всяка снимка беше в рамка или в албум с кожени корици.

Спомените на семейство Стоянови са спомени на много български семейства. Спомени от време, когато и тъмните и светлите моменти бяха в черно-бяло.

Според Тихомир Стоянов, моментите, за които хората искат да си спомнят, са свързани с едни и същи преживявания, независимо от смяната на поколенията: новородени бебета, рождени дни, събирания с приятели, роднини и колеги, пътувания близки и далечни.

Как чуждите албуми, негативи и фотографски копия са достигнали до Imaginary Archive?

Какъв е пътят, който те изминават преди да достигнат лавиците и чекмеджетата на архивите за намерена фотографии?

Защо е нужно да бъдат спасявани спомените на другите?

Тимъти Пръс, създателят на Тhe Archive of Modern Conflict, споделя: „Хората имат снимки, но нещо се случва и те умират. Следващото поколение иска да продължи напред и да се отърве от снимките. Независимо дали член на семейството изхвърля албум или прес агенция изоставя архивите си на улицата, това е знак за динамична промяна…Мисля, че трябва да запазим колкото е възможно повече образи, защото в противен случай хората ще забравят…Мисля, че има връзка между начина, по който забравяме и културната промяна. Ние живеем в едно динамично и бързо променящо се общество, в което амнезията е вградена почти като двигател.“

Да си представим, че някой, в далечното бъдеще, би искал да разгледа нашите обикновени снимки за спомен…

Те се събират и пазят от хора като Тихомир Стоянов, който някога е получил простичък съвет от баща си: „Вземи го, може да ти потрябва.”

Но интересът на известни куратори, уредници на музеи, галеристи, издатели и колекционери към архиви с т.нар. vernacular фотография, термин който включва не само намерена фотография, но и фотография с известен автор, която не е заснета сартистични намерения, датира далеч назад във времето.

През 1893 година английският писател Е.Е. Коен изказва своето недоволство от твърде бързото популяризиране на фотографията, която: „…Създава армия от фотографи, неистово търчащи по земнотокълбо и снимат обекти от всякакъв вид, размер и форма, при всякакви условия без да правят пауза и да се запитат дали това,което създават, е изкуство?”

Още през седемдесетте години на миналия век Джон Сарковски, който в този период е куратор на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, обръща особено внимание на анонимната фотография в своите публикации: „Рисуването е трудно и скъпо, то описва само това, което обществото смята за важно. Фотографията е лесна, евтина, достъпна и може да документира абсолютновсичко. Веднъж попаднали в обектива, увековечени в снимка, „незначителни” обекти и личности придобиват важност. В края на двадесети век, за първи път в историята, дори бедният човек знае как е изглеждал неговият прародител.”…“Разбира се, истина е, че по-голям брой фотографии са направени от бездарни аматьори, търговски черноработници, полутрезви репортери, преследвачи на звезди или брокери на недвижими имоти, отколкото от фотографи с чисти и ясни артистични намерения, което предполага, че първата група е създала много снимки, интригуващи тези от нас, които се вълнуваме как фотографията изглежда и как може да съдържа и предава смисли…Част от проблема, несъмнено, е нашата трудност да приемем факта, че късметът е голяма и мощна сила във фотографията; ние сме склонни да отдаваме твърде голямо значение на намерението, защото то прави представянето да изглежда важно. Мисля, че би било също толкова важно – и по-малко скучно – ако приемем факта, че късметът работи навсякъде и че светът би бил доста сив без него” … „Фотографията е система на визуално редактиране…Също като в шаха или писането, е въпрос на избор между дадени възможности, но в случая с фотографията броят възможности не е ограничен, а безкраен. Днес светът съдържа повече фотографии отколкото тухли и по удивителен начин те всички са различни.”

През 1853 година New York Daily Tribune публикува тревожна статистика, че същата година са произведени над три милиона дагеротипии. Част от тези изображения са продукт на знание, умения, чувствителност и новаторство, докато много други са резултат на случайност, импровизации, неразбиране и емпирични експерименти.

Сблъсъкът между поетичното и прозаичното не датира от днес. „Прозаичните” фотографии направени от анонимни фотографи винаги са имали своите почитатели.

Но независимо дали е продукт на изкуството или късмета всеки образ е предизвикателство към нашите традиционни навици да виждаме.

Надежда Павлова
куратор, гелария SYNTHESIS

Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Фондация Крео Култура и Фотосинтезис и може да бъде посетена до 30.03.2018 г.

Imaginary Archive благодари на:
целия екип на Contemporary Space, Фотосинтезис Арт център, Никола Михов, Надежда Павлова, Момчил Лисичков, Jameson, Time Heroes, Ракета ракия бар, Мария Вълкова, Росен Кузманов, Пепи Арбов – Punto, Калоян Илиев – Kokimoto, Валери Гюров – Gifted Sofia, Светослав Драганов, Александра Банишка, Десислава Панчева – Hip hip library, Принтцентър Фотосинтезис, Ангел Стоянов, Еленка Стоянова, Марина Иванова, Снежинка Маркова, Наталия Иванова, Валерия Николова, Виолета Георгиева, Лора Димитрова, Мария Атанасова, Мария Недева, Мария Петкова и Калина Козарева за съдействието при осъществяването на изложбата.