ПРОЛЕТ / ЛЯТО, ЕСЕН / ЗИМА
Мариела Гемишева :: 6 - 29 юни :: 2019

ПРОЛЕТ / ЛЯТО, ЕСЕН / ЗИМА 6 – 29 юни 2019

Варна, Марко Балабанов 23, Contemporary Space

“Направих проект специално за майка ми. Тя има изключително богат гардероб и често нелеп стайлинг. Реших, че страстта ѝ към оригиналността на облеклото заслужава влизането в галерийното пространство. Преди да създам тази фотоинсталация я помолих всеки ден, в продължение на три месеца, да се снима в конкретно фотостудио в Казанлък.” Мариела Гемишева

“Идеята на тази презентация е едновременно проста и сложна като телевизионен сериал. Всичко е ясно от пръв поглед, но страшно се усложнява за втория и всичките следващи. Обикновено е ясно, кой кого обича, нали? Същото е и в нашия случай. Мариела обича майка си г-жа инж. Донка Гемишева, ние обичаме Мариела, обичаме изложби в Ата център за изкуства и неговата директорка Раймонда Мудова, нали? Оттук нататък интригата се усложнява, както се полага по предварителния частично написан сценарий.

Първият развой на сюжета се появява, когато Мариела Гемишева, известният ни моден дизайнер, авангардистката, както често я наричат, влагайки ту позитивен, ту негативен смисъл в думата, представя обикновена изложба в обикновена изложбена зала, а не на някой покрив или строеж.

Вторият, затова, че снимките по стените не са правени от авторката на изложбата Мариела (макар, че това никого не учудва в след Валтер Беняминовото и Маршал Маклуеновото обяснения за посредниците в изкуството), а от изглеждащите анонимни фотографи на професионално фотостудио “Кодак” в Казанлък като част от рутинните задачи през работното им време.

Третият, защото г-жа Донка Гемишева без да е художник, дизайнер, фотограф или който и да е с професия, чийто смисъл е презентацията, в същност е инициатор-субект на цялата проява със смелостта си на фотомодел и нейн обект с усета си към облеклото. Това, което клиширано се нарича “женското желание (feminine desire)” при нея мъдро е ориентирано не към нечие тялото, все тая, от кой пол е то, а към увиване, обличане, скриване и променяне на своето.

Вярвам, че си давате сметка, колко важно е облеклото в нашия живот. Тук, например, не виждам никой без облекло. Честно, казано, рядко ми се случва да виждам хора толкова пренебрегващи този социален символ и признак на естетическо чувство, каквото е облеклото, че съвсем да не го използват.

Четвъртият развой на интригата е в тайнството на театъра на една жена, която по презумпция е mobile, т.е. се променя. Но не защото влиза в различни роли, а защото същността й е толкова полифонична, колкото дрехи са създадени на този свят за да задоволят апетита й за разнообразие. Въпреки модната в момента културно-медицинска дискусия за Multiple Personal Disorder или множествени нарушения на личността, ние се срещаме с мечтания образ на целостта изградена от множественост при човека, който намери начин да го изрази с толкова финес и елегантност. Може би дъщерята, художник и моден дизайнер, Мариела, петимната за културни провокации, се възхити от тази доста буквална интерпретация на “feminine masquerade” или маскарад на женственноста/женскостта (езикът е беден на нюанси, когато става дума за женския интелектуализъм). Това е особения начин на нас жените да се опитваме да скрием липсата на фалоса, който ни бе “символично кастриран” и за който копнеем (?). Маскарадът на женскостта е това, което характеризира и определя жената, така казва в Америка Джудит Бътлър.

Петата нишка се появява, когато сценарият се нуждае от нов свеж герой и е във възможността за нас, зрителите да си премерим скромно силите с г-жа Гемишева, заставайки пред огледалата в тази зала. Аз, например, застанах пред вас след като съм проверила, че чорапите ми нямат бримки, панталоните дупки, а сакото – лекета. Проверих и още някои неща, но сега разговорът не е за тях. Опитайте, приложете “женския поглед (female gaze)”, вижте женското с очи на жена, с очите на културата – забавно е.

Сака и ризи, бюстиета, блузи, фланелки, камизолки и потничета, манта, пончо, наметки, плащове, панталони, поли клош и плисирани, поли тесни и прави, буфан и ластични, дантели, набори, шевици, плетки, ом-м-м-м-м.

Заповядайте да опитате някоя стъпка към небето, към съвършенството, пробвайки дрехите на Мариела в последната стая, в музейната част, в пространството на “винаги искам още” на жената.”

8 май, 2000

АТА Център