МЕЛАНХОЛИЯ
Иво Бистрички :: 23.04 - 15.05 :: 2015
Мъртва природа. Състояния на тишина, забрава, предопределеност на обстоятелствата и самота. Времеви отрязъци със собствено усещане за светлина, часови полета, когато светлината преминава в мрак. Сиви натюрморти. Обекти без ясно наследство, без ангажименти към миналото, присъстващи за да изразят определено чувство. Остатъци от наследство, предмети от бита, ненужни вещи, вечеря която ще бъде изядена.
***
Мария Василева за Иво Бистрички и “Меланхолия”
Иво Бистрички се вълнува от драматични сюжети. Независимо дали засягат целия свят или единствено него. В „Реален апокалипсис“, 2011, той визира рекордния брой природни катастрофи през последните години: глобалното затопляне, пожарите, предизвикани от човешка ръка, аварията във Фукушима, както и жертвите от войни, атентати, грип и СПИН. В „Разрези“, 2014, разкрива несъвършенствата на собствения си организъм и бруталните манипулации, през които преминава.
Интересуват го крайни състояния, предизвикани както от естествения разпад на материята, така и от човешки действия. Визуалният образ, който художникът им придава, варира между неприемливо грозното и плашещо красивото. Изследвайки нюансите на тези противоположни състояния, Иво Бистрички се опитва да отговори на глобални въпроси, които нямат еднозначен отговор.
В унисон с търсенията си той използва различни повърхности и ги насища с драстични действия – основата от хартия, линолеум или офсетова плака е нарязана, насечена, надраскана и продупчена, така че да ни провокира директно и да събуди дори тактилните ни възприятия. Така самото обработване става част от сюжета. Разказът се случва чрез обединяването на образа и активната материалност на плоскостта.
„Меланхолия” продължава движението на художника в междинни зони и емоции.
От всички човешки състояния меланхолията е най-естетическото и това го отличава от тъгата, мъката и отчаянието. Тя има двойнствен характер с позитивни и негативни аспекти. Именно тази контрастност и дуалистичност занимава Иво Бистрички. Намира подходящ мотив в мъртвата природа, в натюрморта, сам по себе си носител на преходното, на онова, което се намира между „вчера” и „утре”.
