СЪВРЕМЕННО ВИДЕО
номинирани филми :: 27.09 - 06.10 :: 2016

Конкурс за видео „Жорж Папазов“
27 септември – 6 октомври 2016

откриване 27 септември, 19:00
Изложбата ще бъде представена от д-р Мария Василева

Изложбата представя шестте номинирани филма за наградата за съвременно видео на името на големия български художник Жорж Папазов. Конкурсът е организиран от г-н Георги Василев и Студия Трансмедия и има за цел да подпомогне развитието на този жанр в България и да се превърне в стимул за създаване на нови произведения.

Тази година условията на конкурса бяха: творби, създадени след 2014 г. и с времетраене до 15 мин. Специалното предизвикателство бе видеата да са без звук.

В конкурса взеха участие 25 творци с 37 филма.

Жури в състав: д-р Мария Василева, Весела Данчева, Рене Беекман и Кин Стоянов номинира 6 творби, както и посочи победителя и носителя на наградата за видео „Жорж Папазов“ – Леда Ванева.

Наградата има финансово изражение в размер на 1000 евро.

Аделина Попнеделева. Плът, 2016
Във всички древни култури съществуват оргиастични празници, свързани с плодородието, някои от тях се провеждат и до днес. Когато не се акцентира върху традиционното значение, изглежда сякаш са се превърнали в демонстрация на женска плът или в случаите на травестия на идеята за женска телесност. За това впечатление основно значение има и комерсиалният свят, в който живеем и според който сексът продава! Изключването на звука и забавянето на движението допълнително фокусира вниманието върху формата и езика на тялото.

Владимир Митрев. Once Upon A Time…, 2016
Видеото е направено специално за конкурса „Жорж Папазов“. То се базира на кадър от филма “Once Upon a Time in the West” на режисьора Серджо Леоне. Въпросният кадър се появява към края на филма в ключовия дуел между мистериозния Хармоника (gunman) и злодея и убиец Франк. Стоейки един срещу друг, готови всеки момент да посегнат към пистолетите си, камерата показва от много близък план за около 8-10 сek. очите на Хармоника (Чарлз Бронсън). Този филмов похват има задачата да подчертае драматичността на кулминационния момент, както и позитивните, и героични черти на филмовата фигура Хармоника. Основавайки се на този образ, символизиращ кулминацията, героизма и огромната доза патетика, както и необходимостта за справедливост след извършена несправедливост, аз използвам моите собствени очи и разтягам продължителността на кадъра до повече от 10 мин. В моята секвенция наративът поема своя собствен еманципиран път и разгражда представата за мъжкия героизъм, търсейки пряк контакт със зрителя.

Калин Серапионов. Руса жена с червена рокля и ярко червило говори по телефона и пуши цигара, 2016
Видео портрет, в който наименованието подсказва какъв трябва да е образът. Кадърът е one shot, камерата следи „модела“, движението, жестовете. Зрителят обаче не вижда реалния образ, а неговите video scopes – обхвата на цветовата графика. Уейвформите (waveforms) показват нивото на видео сигнала. Наличието на повече „бели точки“ в различните цветови нива означава добре заснето изображение. Тук то е скрито зад техническата графика. Зрителят е подканен да разчете тези диаграми и да ги анализира. Да се опита да изгради собствени асоциации върху образа, основавайки се на посоката, зададена в наименованието на работата.

Леда Ванева. Възможни светове: север, 2016
Видеото е идейно продължение на фотографската серия „До където стига погледът“ (2014). Този път обаче погледът минава отвъд видимото. Поставяйки под въпрос самата действителност, работата използва информацията от визуално възприетото, но само като база за евентуално възможното. Под 5% е материята, която ние сме способни да възприемем от състава на цялата вселена. След като има учени, които сериозно разглеждат хипотези за съществуването на мултивселена, със сигурност би трябвало да има артисти, които да визуализират как би изглеждал светът, ако би имал леки базисни разлики от това, с което сме свикнали.

Надежда Олег Ляхова. Sordino, 2016
Видеото “Sordino” е направено по пърформанса “Vanitas”*. Този път сладоледеното лице, отливка от лицето на автора, е изядено безмълвно от самата авторка.

„След като почти 17 години не ядох сладолед, реших да опитам – вкусен е.“

Надежда Олег Ляхова

* Пърформанс на Н.О.Ляхова, в който авторката поднася сладоледени лица, отливки от собственото си лице и публиката ги изяжда. Пърформансът е представян: 1999, Фестивал на изкуствата „Аполония“, Созопол; 2000, Театрална работилница Сфумато, София; 2000, Inner Spaces Gallery, Poznan, Poland; 2004, Yokohama Museum of Art, Art Gallery, Yokohama, Japan; 2004, Софийска градска художествена галерия; 2007, Centre for Contemporary Art Panćevo, Serbia; 2012, Ресторант-хотел „Вила ди полета“, Добрич.

Христо Гелов. Ocean Colors, 2014
Някои отражения на променящи се цветове с геометрична структура в океаните.