ДА УМРЕШ ОТ СМЯХ
представяне на кураторска концепция :: 08.04.2017 :: 18:00
Марко Стаменкович
ДА УМРЕШ ОТ СМЯХ
Представяне на кураторска концепция за изложба на съвременно визуално изкуство в рамките на XXIII Международно биенале на хумора и сатирата в изкуството
19 май – 30 септември 2017 г., Музей „Дом на хумора и сатирата” – Габрово
Думата смърт не се произнася в Ню Йорк, в Париж, в Лондон, защото тя изгаря устните. Мексиканецът, в контраст, е близък със смъртта, шегува се с нея, ласкае я, спи с нея, празнува с нея; тя е еднa от неговите играчки и му е най-свидна. Наистина, може би в отношението му има много страх, както при другите, но накрая тя не остава скрита. Той застава лице в лице с нея, с нетърпение, презрение, или ирония…
Октавио Пас, „Лабиринтът на самотата“ (1950)
От къде възниква нашият смях? „… От гледна точка на нещата, несъвместимо обединени в един и същ асамблаж“. Това е определението на шотландския поет и морален философ Джеймс Бийти, който изразява мнението си през XVIII век в неговото „Есе за смях и нелепата композиция“ (1779). Днес, в XXI век, един въпрос все още е актуален: Можем ли да си представим смеха и смъртта в една обща картина? Според австралийски художник Шейн Хасеман (2009), „всяка комедия е трагична, просто както всяка комедия по същество е „черна“. Смехът до голяма степен е социално признаване на социални конфликти и израз на невинно удоволствие от нещастието на другите.” Мексиканският поглед към смъртта например, е уникален и подкрепя твърдението както на Бийти, така и на Хасеман. Те приемат смъртта стоически. Европейците, от друга страна, не се изправят лесно и смело пред представата за смъртта. Мексиканците не само опровергават познатото европейско разбиране за разликата между живота и смъртта, те прегръщат смъртта, като че ли е техен близък приятел.
Хуморът е средство за придобиване на знание, не само за доставяне на удоволствие: той обръща здравия разум и в съответствие с тази инверсия на рационалност ни учи с новата „лекция на различието“ за човечеството като сложна система от мисли, вярвания, ритуали и начини на живот. Това, което е „разумно“ и „нормално“ в едно общество, не е непременно такова в друго.
Чрез селектирани визуални материали от съвременни изкуства от целия свят, изложбата ДА УМРЕШ ОТ СМЯХ адресирa исторически и културно-разнообразни взаимодействия между привидно несвързани явления с цел да оспори представите за това, което се смята за законни форми на знания. От друга страна, изложбата иска да стимулира явна дискусия за това как хуморът и смъртта съвместно въвеждат „асамблаж на нещата“ чрез формата на изложбата. Започвайки от кураторско изследване, което отчита разнообразните роли на хумора и сатирата в съвременната визуална комуникация, представянето на изложбата цели да изобрази една идея – че критичното възприемане на света такъв, какъвто го живеем днес, е неминуемо оформено от много и най-разнообразни избори, чрез които художници протестират срещу недостатъците на нормативните перспективи и консервативните нагласи. В същото време те предлагат свои собствени визии за живота на основата на силата на изображенията, чрез които искат да предизвикат и стимулират хората да приемат различията на човечертвото през „ирационални“ рационалности. В крайна сметка, не е ли целта на всяка изложба „ирационално“ упражняване на свободата и критичното мислене, което обединява несъвместими неща в един и същ асамблаж? С кураторът Марко Стаменкович ще дискутираме темата за взаимоотношенията на несъвместимите на пръв поглед неща – както в живота, така и в съвременното визуално изкуство. Разговорът с публиката по тази тема цели да отвори едно ново пространство на провокация и експеримент с усмивка.
Изложбата е част от проекта „Кураторска изложба и образователна програма към 23. Международно биенале на хумора и сатирата в изкуството“, осъществяван от Музея „Дом на хумора и сатирата“ и финансиран по Програма „Култура“ на Община Габрово – Приоритет II – Пътуване в света на комичното“.
