Самуил Стоянов
Самуил Стоянов (1975) е визуален артист и културен активист, който живее и работи в гр. Добрич, България. През 2001 г. той завършва НХА в гр. София, като магистър по керамика и прави първата си самостоятелна изложба с картини. От тогава той работи в полето на почти всички съществуващи медии, чрез многопластово третиране на различни теми от ежедневния живот, като се опитва да изследва различни аспекти на сюжетите, които го интересуват. Понякога със скептицизъм, често използвайки остра ирония.
През 2013 г. той участва в два големи международни форума: официалната програма на 5-тото Московско биенале и във фестивала Sofia Contemporary, а през 2012 г. Самуил Стоянов участва в 53-ия октомврийски салон в Белград.
През 2009 г. Самуил Стоянов печели наградата БАЗА, а през 2011 г. наградата „Гауденц Б. Руф” – две от най-големите награди за съвременно изкуство в България. Наградата БАЗА, която е част от Младежка награда за визуални художници на Фондация за гражданско общество, Ню Йорк му осигурява резидентен престой в International Studio and Curatorial Program (ISCP), Ню Йорк през 2010 г. и също така самостоятелна изложба в ИСИ – София същата година. През 2011 г. той участва в международния проект „Изкуството на градската намеса”.
Самуил беше представен в списание Frieze, от Недко Солаков за юбилейния 141 брой през септември 2011 г. (статия 20/20), през 2012 г. беше включен в книгата Българската нова вълна, издание на списание „Едно”, което представя 101 фигури от авангарда на съвременната българска култура.
