Марко Стаменкович
Роден през 1977 г. в южна Сърбия, Марко Стаменкович е историк на изкуството, чиито интереси гравитират около политическата рационалност на създаването на изображения и визуалната комуникация в глобалния контекст. През последното десетилетие той работи главно в сферата на съвременните визуални изкуства като куратор, критик, писател и лектор с фокус върху пресечната точка на визуалното мислене със социалните теории, политическите философии и културните практики на потиснатите. Стаменкович има докторска степен по философия от Университета в Гент (Белгия) с дисертация, озаглавена „Култури на самоубийството: теории и практики на радикално оттегляне“ (2014). Преди докторския си проект той завършва история на изкуството в Белградския университет с дипломна работа „Теория на (втренчения) поглед и анализ на образа“ (2003) и получава магистърска степен по културна политика от Университета по изкуствата в Белград с дисертацията „Състоянието на кураторските практики в постсоциалистическите условия“ (2005). Курира проекти и изложби в Сърбия и чужбина, сред които: Всяка радост иска вечност (Тирана, 2017), Повярвайте на жените (Виена, 2016), Поздрав от другата страна: Европа, миграцията и новите дрехи на царя (Виена, 2016), Червената кралица (Гент, 2013), След няколко дни в новата ни пещера открихме идеалното място (Зренянин, 2011), Синдромът на оттеглянето (Ниш, 2011), Духът на природата – 14. Биенале на изкуството (Панчево, 2010), Хамам (Вране, 2010), Циркус Грау – потготовка за едно чудо (Прага, 2010), Един малък индиец – и след това нямаше никой (Париж, 2010), Салът на Медуза (Целье, 2009), Частни танцьори (Белград, 2007), Един по-малко бляскав живот (Белград, 2006) и Дис-икономика на живота (Загреб/Осиек/ Скопие/ Букурещ/ Будапеща/ София, 2006).
